История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 22.03.2021

Село Челопеч е възникнало като средище на древни тракийски и старославянски селища далеч преди османското нашествие. Тези селища са се намирали в местностите Гинова могила, Селищара, Малоселене и Бреневе. Първите сведения за селото, което тогава е наброявало 89 къщи, се черпят от официални архиви в началния период на османското робство. Името на селото има старобългарски произход и според споменатите архиви намерени в гр. Никопол е било “Джелубек”, което означавало и тогава челно лично място, както и сега.

При нахлуването на славяните през VІІ век, в южните склонове на Стара планина са възникнали редица укрепени селища, които са пазели славяните от завареното тракийско население.

През епохата на османското робство, жителите на селото както и на цялата Средногорска котловина са запазили своята българска националност и са имали борчески дух. Под една или друга форма са участвали в борбите за културно издигане.

Така например от местните църковни източници личи, че братята Кирил и Методий са чествани в с. Челопеч още през 1853 година.

Населението на с. Челопеч е взело активно участие в Освободителната руско-турска война през 1877 г. Село Челопеч било освободено от турско робство на 17.11.1877 г. Тринадесет дни по-късно руснаците отстъпили завоюваните позиции и жителите на Челопеч били принудени да бягат от отмъщението на турците. Те намерили убежище в местността “Лендик”, където в землянки прекарали най-суровите зимни дни.

На 04.01.1878 г. селото било повторно и окончателно освободено.